Menu Close

Глава 1 Урок 5

Речник

Думите са разделени на съществителни, глаголи, прилагателни и наречия за улеснение.

Натиснете думите на български, за да видите примери и информация как се използват (вероятно няма да разберете граматическите примери в тези изречения на този етап, но е добре да ги имате предвид преминавайки през уроците).

PDF файл със синтезирано представяне на думите и допълнителна информация може да намерите тук.  here.

Искате практика в разпознаването на тези думи? Опитайте се да ги намерите в тази кръстословица Word Searches.

Съществителни имена:

동생 = обща дума за по-малък брат или сестра

남동생 = по-малък брат

여동생 = по-малка сестра

= по-голям брат/батко (използва се от момчета)

오빠 = по-голям брат/батко (използва се от момичета)

누나 = по-голяма сестра/кака (използва се от момчета)

언니 = по-голяма сестра/кака (използва се от момичета)

삼촌 = чило

이모 = вуйна

고모 = леля

아저씨  = мъж на средна възраст

아주머니 = жена на средна възраст

할아버지 = дядо

할머니 = баба

친구 = приятел

사진 = снимка

안경 = очила

비밀 = тайна

= дъжд

가게 = магазин

박물관 = музей

가스 레인지 = кухненска печка на газ

오리 = патица

꼬리 = опашка

= топка

Глаголи:

기대하다 = да очаквам

건너다 = да пресека (улица)

던지다 = да хвърля

싫어하다 = да не харесвам

떠나다 = да се махна от някъде

농담하다 = да се шегувам

공부하다 = да уча

Прилагателни имена:

지루하다 = скучно

마르다 = слаб/кльощав

멀다 = далечен

마르다 = дух/изсушен

비슷하다 = сходен

싫다 = да не го харесвам

오래되다 = стар/достолепен

배고프다 = гладен

Обстоятелствени пояснения и други:

오늘 = днес

어제 = вчера

내일 = утре

모레 = други ден

= година

= ден

시간 = време

Дните от седмицата:

월요일 = понеделник

화요일 = вторник

수요일 = сряда

목요일 = четвъртък

금요일 = петък

토요일 = събота

일요일 = неделя

Има повече от 1050 думи в Глава 1. Всички те са линкнати към аудио файлове. Може да свалите всички в един пакет тук  here.

Ако ви е нужна помощ да запомните всички тези нови думи, опитайте с  Memrise tool.

Ако искате да чуете повторни тези думи, опитайте тук. Vocabulary Practice video.

 

 

Как да кажем “аз” и “мен” на корейски

Преди всички, искам да отбележа разликата между “аз” и “мен” на български. Това е нещо, на което не съм обръщал внимание, преди да започна да уча корейски език, доказвайки само как ученето на чужди езици може значително да ви помогне да разберете майчиния си език по-добре като структура. На български “аз” и “мен” имат един и същи смисъл, но се различават в употребата си. Когато говорещият е подлог се използва “аз”, а когато е допълнение (или друга част на речта) се ползва “ме” или “мен”. Например:

Аз те обичам (“аз” е подлог в изречението)

Ти ме обичаш (“ме” е допълнение в изречението)

На корейски се използва една и съща дума за “аз”, “мен” и “ме”. С други думи, една и съща дума се използва, независимо каква функция има в изречението. Тази функция се индикира от различни частици, прикрепени към нея..

Дори думата “аз/мен” на корейски да не се изменя под влияние на употребата си , тя се променя в зависимост от учтивостта. Например:

저 означава “аз/мен” и се използва във формални ситуации
나 означава “аз/мен” и се използва в неформални ситуации

~는 може да се прикачи към 저 и 나, за да отбележи, че “аз” е подлог в изречението. Например:

저는
나는

(Умишлено не показвам примерни изречения, защото все още не знаете как се спряга.  В този урок най-накрая това ще бъде обяснено)

~를 може да се прикачи към 저 и 나, за да отбележи, че “мен” е допълнение в изречението. Например:

저를
나를

(Умишлено не показвам примерни изречения, защото все още не знаете как се спряга.  В този урок най-накрая това ще бъде обяснено)

~가 може да се прикачи към 저 и 나, за да отбележи, че “аз” е подлог в изречението. Вече зачекнах темата за разликата между ~이/가 и ~은/는 в Lesson 2. Разликата между тези частици е много размита и отнема години да бъде напълно усвоена. По-задълбочено засягам темата в  Lesson 17 и Lesson 22, но това в момента не е от голямо значение. Това, което има значение в момента, е д помните, че когато ~가 се прикачва към 나 се получава 내, а 저 се променя на 제. Например:

내가
제가

(Умишлено не показвам примерни изречения, защото все още не знаете как се спряга.  В този урок най-накрая това ще бъде обяснено)

В урока по-долу всички изречения са спрегнати в неформална стилистика. Следователно, всички примерни изречения използват неформалното “나” или “내.” Този урок не засяга формалността, така че не обръщайте прекалено внимание на нея, а на представената информация. В следващия урок (next lesson) ще научите повече за формалната и неформалната реч и ще видите “저” и “제” в употреба.

 

 

Как да кажем “ти/вие”

Вероятно сте забелязали, че все още не съм споменал нищо за тази толкова често срещана дума в българския и английския език. Знам, че може да прозвучи странно, но думата “ти” не се казва много често в корейския език. Корейците я избягват по редица начини:

  1. Най-често се използва нечия позиция(най-често работа), когато се пбръщате към него или го назоваваме. Например, шеф(부장님), директор (교장선생님), зам.директор (교감선생님), Г-н Фамилия(за учител) (Фамилия선생님), клиент (고객님), посетител/гост (손님), 회장님/사장님 (президент/изпълнителен директор на компания).
  2. На корейски е често срещано да се обръщате към близките си хора като членове на семейството. Например,, 오빠 знчи “батко” (ако сте момиче). Дори и някой да не кръвно свързан с вас, може да го наречете “오빠” ако сте достатъчно близки.
  3. Обикновено може да наречем всяка жена или мъж, който изглежда възрастен “бабо” и “дядо” (할머니/할아버지). Това е единственият пример, в който може да наречем някой, който не ни е особено близък като част от семейството.
  4. Може да наречете всеки непознат мъж или жена ‘아저씨’ (мъж) и ‘아주머니’ (жена).
  5. В неформални ситуации, може да използвате думата “너.” ~는 и ~를могат да се прибавят към “너”, когато “ти” е подлог или допълнение в изречението, както следва. Ако ~가 се добавя, ~너 се променя на “네가.” За да се прави разлика между произношението на “네가” и “내가” (които технически би трябвало да се произнасят по един и същ начин), “네가” се произнася “ни-га”
  6. Също така може да използвате думата “당신”, която значи “вие”. Може да я използвате към когото и да е, но корейците почти не я използват. Повечето хора, които използват ‘당신’ да чужденци и го правят само защото са свикнали да казват “ти/теб” в изречението.

 

 

Основно спрежение: Минало, Сегашно, Бъдеще

Както споменавах във всеки урок досега, никое изречение, което досега сте виждали тук не е било српягано. Никое от тях не би могло да бъде използвано точно поради тази причина. Смятам, че първо трябваше да научите основната структура, преди да научите как се спрягат. Добрата новина е, че спрягането в корейския е много по-това в повечето езици(включително българския, английския и най-вече френския!)

 

 

Важна бележка, преди да започнете

В този урок ще научите как да спрягане в минало, сегашно и бъдеще време глаголи по най-основния начин. Дори всички тези спрежения да са граматически коректни, те рядко се употребяват в разговори. Тази форма понякога се нарича “дневник форма”, защото се използва, когато пишете към себе си в дневник. Използва се в писмени тестове, книги(не в диалозите), статии в списания и вестници, и навсякъде, където не се обръщате към конкретна аудитория. Понякога се използва и названието “проста форма”.

Ако използвате тази форма, ситуацията се приема за неформална и трябва да използвате “나”. Не забравяйте, както вече споменах, тази форма на спрежение се използва в писмени текстове (книги, вестници, списания, т.н.). Когато това се прави, изреченията не са нито формални, нито неформални – просто се съобщават факти. Когато се използва по този начин, нито говорителят конкретен, нито читателят. Следователно, обикновено няма да видите думите “저” или “나” в тези форми на изреченията, а от там и не е нужно да ги приемате за формални или неформални.

Възможно е да използвате тази “дневник” или “проста” форма и в разговорна форма, но най-често ще чуете спреженията, обсъждани в следващия урок (next lesson). Въпреки че простата форма не е често срещана в ежедневната реч, самото спрежение е изключително важно ако искате да разберете по-сложни граматически принципи по-късно или да четете повечето писмени форми на корейски език (книги, списания, вестници, т.н.). Ще научите най-важните спрежения за в устната реч в следващия урок, но силно препоръчвам да обърнете внимание и да разберете спреженията, показани тук преди това.

Единствените части на речта, които се спрягат на корейски са глаголите и прилагателните (и 이다). Както вече знаете, всяко изречение трябва да завършва на глагол, прилагателно или 이다.

Нека видим как се спрягат глаголи и прилагателни в минало, сегашно и бъдеще време.

 

Глаголи

Сегашно време

Когато последната сричка на корена завършва със съгласна, прибавяте ~는다 към корена на думата:

먹다 = 먹는다 = да ям (먹 + 는다)
닫다 = 닫는다 = да затворя (닫 + 는다)

Приемери:

나는 문을 닫는다 = Аз затварям вратата.
나는 밥을 먹는다 = Аз ям ориз.

Когато последната сричка на корена завършва на гласна, се добавя  ~ㄴкъм сричката, последвано от 다

배우다 = 배운다 = да уча (배우 + ㄴ다)
이해하다 = 이해한다 = да разбирам (이해하 + ㄴ다)
가다 = 간다 = да отида (가 + ㄴ다)

Примери:

나는 친구를 만난다 = Аз се срещам с приятел.
나는 그것을 이해한다 = Аз разбирам това.
나는 한국어를 배운다 = Аз уча корейски език.
나는 집에 간다 = Аз отивам вкъщи.

 

Минало време

Преди да научите това, трябва да знаете нещо важно. Корейската граматика се базира на добавяне на неща директно към глаголите и прилагателни, с което се добавят значения на изреченията. Например по-рано в този урок видяхте как ~는다 или ~ㄴ다 може да се добави към корена на глагола, за да се спрегне в сегашно време.

Стотици граматически принципи (не само спрежения, но цялостн граматически принципи, имащи значение в изречението) се образуват като се добавя нещо определено към корените на глаголите и прилагателните. Ще научите за такива в бъдещи уроци с напредване на материала. Например, краткият списък по-долу изброява наставки, които могат да се добавят към корена на глагол и/или прилагателно, за да се постигне конкретно значение:

  • ~기 образува съществително от глагол или прилагателно (Lesson 29)
  • ~아/어서 за да даване на причина (Lesson 37)
  • ~(으)시 обръщение, придаващо уважение (Lesson 39)
  • ~(으)세요 заповедна форма (Lesson 40)
  • ~자 даване на предложение/предположение (Lesson 44)
  • ~아/어야 하다 да индикира, че някой трябва да направи нещо (Lesson 46)
  • ~ㄴ/는다고 за цитиране (Lesson 52)

Списъкът може да продължи вечно.

Обърнете внимание, че някои от тези наставки изискват добавяне на “~아/어.” Много граматически принципи (или спрежения, или всяка друга такава наставка) изискват прибавянето на “~아/어” към корена на думата. Обърнете внимание,че “/” значи да изберете какво да бъде добавено към корена. В някои случаи се добавя “~아”, а в други “~어”. Това са правилата, които определят дали се добавя “~아” или “~어”:

  • Ако последната гласна на корена еㅏ илиㅗ (това включва редки случаи на последна гласнаㅑ и ㅛ) , трябва да добавите ~아, следвани от останалата част от граматическия принцип. (Единственото изключение е “하.” Ако последната сричка на корена е ““, ~ се добавя, следвано от останалата част на принципа вместо ~아.
  • Ако последната гласна на корена е нещо различно отㅏ или ㅗ , се добавя ~어, следвано от остатъка от граматическия принцип

Когато спрягате в минало време, трябва да добавим “~았/었다” към корена на думата (или 였다  в случай на 하다). Следвайки правилото по-горе,~았다 се прикачва към думи с последна гласна ㅗ или ㅏ и ~었다 се прикачва към думи с последна гласна всичко различно отㅏ и ㅗ. ~였다 се прибавя към думите с последна сричка “하.” Например:

나는 밥을 먹다 = Аз ям ориз (Обърнете внимание, че това изречение не е спрегнато)
Последната гласна на корена е ㅓ. Това не еㅏ или ㅗ, следователно добавяме 었다 към корена:
나는 밥을 먹었다 = Аз ядох ориз. (먹 + 었다)

나는 문을 닫다 = Аз затварям вратата. (Обърнете внимание, че това изречение не е спрегнато)
Последната гласна на корена еㅏ, следователно добавяме 았다 към корена:
나는 문을 닫았다 = Аз затворих вратата. (닫 + 았다)

나는 창문을 열다 = Аз отварям прозореца. (Обърнете внимание, че това изречение не е спрегнато)
Последната гласна на корена еㅕ. Това не еㅏ или ㅗ, следователно добавяме 었다 към корена:
나는 창문을 열었다 = Аз отворих прозореца. (열 + 었다)

나는 한국어를 공부하다 = Аз уча корейски. (Обърнете внимание, че това изречение не е спрегнато)
Последната сричка на корена е “하”, следователно добавяме 였다 към корена:
나는 한국어를 공부하였다 = Аз учих корейки. (공부하 + 였다)

Това, което го прави сложно (в началото) е, че глаголите, които завършват на гласна (вклюително 하다), ~았다/었다 се слива със самия корен. ~아 и ~어 се сливат с крайната сричка по този начин:

  • 아 + 아 = 아 (пример: 가 + 았다 = 갔다)
  • 오 + 아 = 와 (пример: 오+ 았다 = 왔다)
  • 우 + 어 = 워 (пример: 배우+ 었다 = 배웠다)
  • 이 + 어 = 여 (пример: 끼+ 었다 = 꼈다)
  • 어 + 어 = 어 (пример: 나서 + 었다 = 나섰다)
  • 여 + 어 = 여 (пример: 켜다 + 었다 = 켰다)
  • 하 + 여 = 해 (пример: 공부하다 + 였다 = 공부했다)
    Въпреки че 하 + 여 може да бъде написано “,” в някои ситуации (обикновено в официално документи) ще го видите написано “하여” вместо  “.” Често се наблюдава и по табелник те улиците (street signs).
  • Думите, при които последната гласна е “ㅡ” (например: 잠그다) са по-сложни и се разглеждат в Lesson 7.

Много хора са ме питали “как да слеем ~아/어 със сложна гласна като ㅠ, ㅑ, ㅔ, т.н.?” Ще видите, че почти никой корен на глагол или прилагателно не завършва на такава гласна. Най-често срещаните думи, за които мога да се сетя, които имат сложна крайна гласна са:

바래다 (да изчезна)
매다 (да връзвам)
메다 (да сложа/да нося нещо на рамо)

При тези думи (и при други такива), правилото продължава да важи. Последната гласна не еㅏ или ㅗ, следователно добавяме “어” и каквото друго прибавяме. При тези сложни гласни няма значение дали ги сливаме с корена. И двете форми (слята и неслята) са верни.

Например:

바래 + 었다 = 바랬다 или 바래었다
매다 + 었다 = 맸다 или 매었다
메다 + 었다 = 멨다 или 메었다

Ето едно подробно обрзуване:

가다 = да отида
Последната гласна на корена еㅏ,следователно добавяме 았다 към корена.
나는 박물관에 가았다
Но защото коренът завършна на гласна, 았다 може да се слее с 가:
나는 박물관에 갔다 = Аз отидох до музея.

오다 = да дойда
Последата гласна на корена е ㅗ, следователно добавяме 았다 към корена
삼촌은 가게에 오았다
Но защото коренът завършна на гласна, 았다 може да се слее с 오:
삼촌은 가게에 왔다 = Чичо дойде в магазина.

배우다 = да уча
Последната гласна на корена е ㅜ, следователно добавяме 었다 към корена.
오빠는 영어를 배우었다
Но защото коренът завършна на гласна, 었다 може да се слее с 우:
오빠는 영어를 배웠다 = Батко учи английски език.

던지다 = да хвърля
Последната гласна на корена еㅣ,следователно добавяме 었다 към корена.
나는 공을 던지었다
Но защото коренът завършна на гласна, 었다 може да се слее с 지:
나는 공을 던졌다 = Аз хвърлих топката.

건너다 = да пресека
Последната гласна на корена е ㅓ, следователно добавяме 었다 към корена.
나는 길을 건너었다
Но защото коренът завършна на гласна, 었다 може да се слее с 너:
나는 길을 건넜다 = Аз пресякох улицата.

만나다 = да се срещна
Последната гласна на корена е ㅏ,следователно добавяме 았다 към корена.
나는 친구를 만나았다
Но защото коренът завършна на гласна, 았다 може да се слее с 나:
나는 친구를 만났다 = Аз се срещнах с приятел.

공부하다 = да уча
Последната сричка на корена е 하, следователно добавяме 였다 към корена.
나는 한국어를 공부하였다
Но 하 и 여 могат да се слеят и да образуват 해:
나는 한국어를 공부했다 = Аз учих корейски език.

 

 

Бъдеще време

Бъдещето време е лесно, и е просто добавяне на  “~겠다” към корена на глагола. За разлика от минало и бъдеще време, тук няма значение дали глагола завършва на гласна или съгласна. Например:

나는 먹다 = Аз ям. (неспрегнато)
나는 먹겠다 = Аз ще ям.

나는 가다 = Аз отивам. (неспрегнато)
나는 가겠다 = Аз ще отида.

나는 배우다 = Аз уча. (неспрегнато)
나는 배우겠다 = Аз ще уча.

Два глагола обикновено се спрягат в бъдеще време без да имат бъдеще значение : 알다(да знам) и 모르다(да не знам). Не искам да правя повече изречения (защото ще бъдат твърде сложни на този етап), но би било добре да запомните, че думите 알다 и 모르다 често се спрягат като 알겠다 или 모르겠다.Дори да са спрегнати в бъдеще време, най-често се използват да изразят, че някой знае/не знае нещо в сегашно време.

Също така обърнете внимание, че спреженията често сменят края си в зависимост от степента на учтивост, която ще научите в следващия урок. (next lesson).

Погледнете тази таблица със спрегнати глаголи в трите времена:

глагол корен минало време сегашно време бъдеще време
먹다 먹었다 먹는다 먹겠다
닫다 닫았다 닫는다 닫겠다
배우다 배우 배웠다 배운다 배우겠다
가다 갔다 간다 가겠다
이해하다 이해하 이해했다 이해한다 이해하겠다
오다 왔다 온다 오겠다
던지다 던지 던졌다 던진다 던지겠다

 

 

Прилагателни имена

Сегашно време

Видяхте как трябва да добавите  ~ㄴ/는다 към корена на глагола, за да го спрегнете в сегашно време. За да спрегнете прилагателно име в сегашно време не трябва да правите нищо! Просто го оставете в речниковата му форма. Няколко примера:

그 선생님은 아름답다 = Тази учителка е красива.
그 길은 길다 = Тази улица е дълга.
나의 손은 크다 = Моята ръка е голяма.

 

Минало време

За да спрегнете прилагателно име в минало време се следва същото правило като при глаголите. Това правилно, отново, е:

Добавяме 았다 или 었다 към корена на думата. 았다 се добавя към думи с последна гласна ㅗ или ㅏ, а 었다  се добавя, когато последната гласна е различна отㅏ и ㅗ. Например:

그 길은 길었다 = Тази улица беше дълга. (길 + 었다)
그 음식은 맛있었다 = Тази храна беше вкусна.(맛있 + 었다)
그 선생님은 좋았다 = Този учител беше добър. (좋 + 았다)
그 식당이 오래되었다 = Този ресторант е стар.*** (오래되 + 었다)

Значението на “오래되다” не е “стар” в лош, негативен смисъл. По-скоро отбелязва, че нещо е съществувало дълго време и затова е “старо”, “достолепно”, “старинно”. По-точен начин да опишете нещо “вехто и старо” е с думата “낡다”… да не се бърка с думата “늙다”, която се ползва за “стар” човек.

Малко е сложно за вас сега, но въпреки че ~었다 се добавя към и става“되었다”,това може да се обедини. Това сега не е фокус на вниманието, така че не го мислете засега. Ще научите повече за 되다 iв бъдещи уроци.Вижте Lesson 9 и Lesson 14 за уроци, обсъждащи ‘되다.’

Също така, докато 되다 често се употребява и спряга като глагол, в случая на 오래되다 то е прилагателно. Това значи,че  [заедно с други принципи ще се променя, което се използва в различна граматика], ~ може да бъде добавено към него за да се образува прилагателно, описващо директно съществително (пред него).

Например: 우리는 오래된 집에 갔다 = Ние отидохме до старата къща.

Също като глаголите,ако последната буква на думата е гласна, ~았다/었다 може да се слее с корена:

이것은 비쌌다 = Това беше скъпо. (비싸 + 았다)
그 남자는 잘생겼다 = Този мъж беше привлекателен. (잘생기 + 었다)
그 사람은 뚱뚱했다 = Този човек беше дебел. (뚱뚱하 + 였다)

 

Бъдеще време

Спрягането на глаголи в бъдеще време е същото като при глаголите. Просто трябва да добавите 겠다 към корена на думата:

나는 행복하겠다 = Аз ще бъда щастлив.
그것은 맛있겠다 = Това ще бъде вкусно.
나는 배고프겠다 = Аз ще бъде гладен.

Като цяло, не само простата форма е рядкост в устната реч, но в корейския не се използват прилагателни в бъдеще време толкова, колкото в други езици.

Погледнете тази таблица със спрегнати прилагателни в трите времена.

прилагателно име корен минало време сегашно време бъдеще време
행복하다 행복하 행복했다 행복하다 행복하겠다
비싸다 비싸 비쌌다 비싸다 비싸겠다
길다 길었다 길다 길겠다
맛있다 맛있 맛있었다 맛있다 맛있겠다
낡다 낡았다 낡다 낡겠다

Спрягане на  있다 и 있다

있다 е една от най-сложните и променливи думи в корейския език. За съжаление е и една от най-често срещаните думи. Често е доста трудно за учащите нови езици напълно да разберат едно от най-често срещаните думи. Например, англоговорящ би казал, че думата “the” е най-лесната, защото се използва толкова често, но в момента, в който се опитат да обяснят смисъла и на чужденец, осъзнават, че употребата и е много сложна.

있다 може да бъде и прилагателно, и глагол. Дали е прилагателно или глагол зависи от употребата.

있다 е прилагателно, когато индикира, че някой “има”нещо. Висяхте това в Lesson 2:

나는 펜이 있다 = Аз имам химикал.
나는 차가 있다 = Аз имам кола.
나는 가방이 있다 = Аз имам чанта.

Тук  있다 се приема за прилагателно, затова следваме правилото за спрягане на прилагателни в сегашно време, а именно – оставяме го в речниковата му форма. Затова изреченията по-горе са граматически правилни и завършени.

Когато 있다 изразява, че нещо “е” някъде, също е прилагателно. Това също е доста трудно за възприемане от изучаващите корейски. Видяхто го в Lesson 2:

나는 은행 안에 있다 = Аз съм в банката.
개는 집 안에 있다 = Кучето е в къщата.
고양이는 의자 밑에 있다 = Котката е под стола.

Отново, защото 있다 тук се приема за прилагателно, следвам правилото за спрягане на прилагателни в сегашно време,а именно – оставяме го в речниковата му форма. Затова изреченията по-горе са граматически правилни и завършени.

Въпреки това, употребата на 있다 е много по-сложна от тези две значения. 있다 има много употреби.  Има случаи, в които 있다 се приема като глагол. На този етап знанията ви за корейкия език не са достатъчно големи, за да ви покажа такива примери, защото не знаете някои изключително важни граматически принципи все още. Това, което искам да запомните сега е, че 있다 може да бъде глагол – и следователно – понякога се спряга като глагол. Следователно, дори показаните по-горе примерни изречения с 있다 да са правилно спрегнати, има случаи, в които правилното спрежение на 있다 в “проста форма” ще бъде 있는다.

있다 се счита за глагол когато някой(човек или животно) не само “е” някуде, но “остава” там за дадаен период от време. Разликата между прилагателното “있다” (да бъде някъде) и глаголът “있다” (да отбележиче някой остава някъде или в някакво състояние) е объркваща.

Долу ще видите няколко объркващи начина, по които 있다 действа като глагол. Въобще не е нужно да ги помните сега. Препоръчвам ви да се притеснявате за тях когато ги срещнете в конкретния урок:

  • В Lesson 14, когато ~아/어 있다 индикира пасивно състояние на глагол
  • В Lesson 18, когато~고 있다 индикира, че някой продължава да прави нещо.
  • В Lesson 40, когато казваме на някого да остане на дадено място или в дадено състояние
  • В Lesson 44, когато ~자 се използва, за да предложим да се остане/стои на дадено място.

Еха, това е много граматика. Разбирането на това вероятно ще бъде една от най-трудните стъпки, които ще направите в ученето на корейски. Наистина го мисля. Ако можете да минете през този урок, почти всичко, което учите ще ви връща към тези принципи по един или друг начин. Не се отказвайте!

Има 1250 примерни изречения в Unit 1. Всички те са линкнати към аудио файлове.

Можете да ги свалите в един пакет тук. here.

Okay, I got it! Take me to the next lesson! Или,

Click here for a workbook to go along with this lesson.

For one week only, purchase all six Unit PDFs for $40 instead of $60!